Навикът да се ВЪЗМУЩАВАМЕ може би води началото си от това да искаме да принадлежим към някоя група и да водим война/борба/да сме срещу друга група хора. Той се основава на неприемането/несъгласието/отричането/осъждането на нещо или някой. Ние сме с този и сме против този. И в това няма нищо лошо стига да го правите съобразно своите възгледи, а не с цел да угодите на някой. И още нещо – какво правите след това? Каква е следващата ви стъпка, след като сте се възмутили? Изразили сте го на глас/замълчали сте/преглътнали сте/предприели сте някакво действие или просто сте свили рамене и сте продължили нататък.

Да се възмущаваме е навик, това е проява на несъгласие, но не само НЕСЪГЛАСИЕ,  а и наситено с гняв и осъждане. Чудесно, но какво от това, че не сме съгласни, ако сме замълчали? Какво от това, че не сме приели нещо, ако сме останали пасивни? Какво от това, че сме говорили с такъв плам пред приятелите си и дълго сме се възмущавали, изразявайки с думи своето несъгласие и осъждане? И какво от това, ако не сме стигнали до действие, което да доведе до промяна.

И ще ви дам един пример – имам две съседки и още една трета, която има малки деца, които хвърлят по стълбите разни хартийки. Един ден станах свидетел на това, че първата съседка така разпалено се възмущаваше пред втората за хвърления на стълбите боклук, размахваше ръце и повишаваше театрално глас, докато втората просто се наведе, събра ги и ги хвърли в кошчето. Тогава се запитах, как бих искала да постъпя аз, дали да приемам безропотно нещата, които не ми харесват или мълчаливо да ги оправям, щом ме дразят, или да създавам драми с толкова шум, но  които изобщо не променят нещата. И двете реакции не ми харесаха напълно, защото не водят до трайна промяна. Тогава поговорих с майката, посочих й кошчето и ѝ казах, че стълбищната площадка е обща територия и на всички ще бъде по-приятно, ако е чисто. От тогава хартийките се появявят все по-рядко.

Какво мислите вие за възмущението? Имате ли навик да се възмущавате или просто безразлично отминавате?

 

Отдавна не
Иронията ( и само_иронията) ме спасява.

ПП. Хомеопатията е много бавна работа "-).
(Освен мнооооого високите потенции, които ''пипат в дълбокото''.
Според мен.
( личен опит)

Поздрави!

не го приемам като навик или желание да се причислим към определена група, или пък да се изправим срещу друга. Просто изразяваме своето отношение към дадена постъпка или случка. Изразяването на възмущение на обществото, или определена група хора - съседи, колеги и т.н. спрямо действията на даден човек биха могли да коригират неговото поведение, ако човекът желае да има благоприятна социална среда и да избягва конфликтите. Когато обаче пропускаме да изразим одобрението си, но за сметка на това не пропускаме ежедневно да изразяваме възмущението си, тогава се превръщаме в негативни хора, виждайки само лошото в другите....