* * *

Посвещение

Не идвай вече!
Толкова те чаках!
Мечти в рисунки 
пред нозете ти постилах.
Не идвай вече!
Толкова те исках,
Че в ясен ден 
безслънчева умирах.
Не идвай вече!
Забрави къде живея!
Приеми ме като сън 
след спомена загинал. 
Живей напред, нататък!
И просто, моля те – 
не идвай вече!