Постинг
26.07.2014 17:35 -
Shifting & Lifting – начинът за трансформация - 4
4. Траекторията на прегледа. Прегледът е просто повторно изживяване на собствения ни живот, което се интензифицира от ритмичното дишане. Важни са само два момента: 1) последователността на прегледа и 2) правилното използване на дишането.
Прегледът винаги се почва от настоящия моменти свършва с началото на живота, като събирателната точка винаги се движи покрай човешката ивица от началната си позиция към наталната и дори пренаталната област (т.е. приблизително под ъгъл 45 градуса надолу). Пo този начин събирателната точка отбелязва последователните фази на растежа на енергийното тяло. Всеки незавършен гещалт, психична травма или друг емоционален опит непроизволно фиксират движението на събирателната точка по този път, като довеждат до ярки и не винаги приятни спомени.
Перинаталната фаза се придружава от бурни соматични прояви - гърчове, почервеняване на кожата, неконтролирано уриниране, дефекация, пристъпи на задушаване, причинни страхове, немотивирана двигателна активност и т.н. Наталната фаза се характеризира с апатичност, често придружена от коматозно състояние. Пренаталната пък - с много парапсихологични прояви, защото СТ излиза от пашкула през фронталната пластина в областта на „пролуката"; може да се наблюдава психокинеза, астрална проекция, телепатия и пр.) С други думи прегледът е „биография наобратно” и събирателната точка се държи по съответния начин.
Холотропното дишане и/или ребърдинга спомага за директното преместване на СТ в тези позиции.
5. Сънуване наяве. Това е едно от най-загадъчните състояния. Особеното в него е в непрекъснатостта на осъзнаването при прехода от един режим на възприятие в друг. Интересно е съчетаването на устойчиви перцептивни елементи, характерни за състоянието на бодърстване, с цял спектър възприятия, достъпни само на различни равнища на сънуването.
В това състояние СТ непрекъснато се движи: систематично се връща в изходното положение на първото внимание, след което потъва по траекторията на сънуването на дълбочина, зависеща от количеството натрупана енергия. Предизвикваният от подобно „сканиране" ефект по нещо прилича на характерна стереоскопия - обикновените перцепции на първото внимание се наслагват върху повтарящите се по определен начин конструкти от областта на второто внимание, при което това наслагване е именно „стереоскопично" в точките, които са проекции на едно и също енергийно снопче. С други думи, един и същ обект (структура, енергоформа, снопче излъчвания) се възприема като че ли от няколко перцептивни позиции едновременно.
Трябва да отбележим също и че сънуването наяве е нестабилно състояние. Когато го изживява, човек е склонен да изпада в повече или по-малко дълбоко сънуване, като през това време „затваря", изключва изцяло съзнанието си от света на първото внимание.
Да сънуваш наяве не става веднага. Обикновено е необходим мощен енергиен импулс, който стига до възприеманата в първото внимание картина. Това може да е неорганично същество.
Често пътешествията в сънуването наяве са много по-драматични. При високо равнище на личната сила те могат да включват телепортация, непроизволно внушаване на собствения образ на друг, отдалечен субект, детайлно и ясно предвиждане на бъдещето, изключително странни и изискващи специално изследване перцептивни явления (например когато много хора ви виждат не там, където сте реално; когато ви виждат на две или дори три места едновременно; когато възприемането на образа ви е неустойчиво - ту за момент изчезвате и пак се появявате, ту се променя външният ви вид: дрехите, прическата, дори ръстът ви и цветът на очите ви).
Според мен степента на външния ефект на сънуването наяве зависи от енергийния ресурс на колебателните движения на събирателната точка. С други думи, ако натрупате достатъчно енергия, чрез сънуването наяве можете да се представите пред познатите си като „истински маг".
6. Точката на звяра. Тъй като „точката на звяра" е доста далече от обичайните траектории на движение на СТ, тя се достига трудно, с наистина мощно намерение. Енергията, нужна за това, е колосална, но и перцептивните ефекти, постигани в тази позиция, са наистина уникални. Първият (най-лесният) е изчезването от полето на възприятието на първото внимание. При което можете да предприемате каквито си искате магически (или физически) действия, като оставате извън обсега на обикновените хора (и извън обсега на повечето магове, които не са стигнали до тази „точка").
Вторият ефект (който изисква много повече усилия) е физическото превръщане в животното, което си изберете, като става дума не за перцептивния ефект на превръщане, а за физическо (тонално) превръщане, т.е. за такава промяна на конфигурацията на енергийните полета, съставящи пашкула ви, че за всички околни вие преставате да бъдете човек, а ставате например вълк. Някои смятат, че до „точката на звяра" се стига най-лесно при пълнолуние, други са на мнение, че „проходът" се намира по-лесно няколко дни преди това. Има и такива, които смятат, че най-подходящо е новолунието. Това не значи, че в тези неща няма никаква закономерност; просто връзката на човешката енергия с Луната е строго индивидуална.
„Точката на звяра" е в долната част на пашкула, в областта на гениталиите. При такова изместване на събирателната точка „пролуката" силно променя формата си - издължава се и се разширява, което води до много мощен енергообмен с външното поле. Дългото фиксиране върху „точката на звяра" е изключително опасно - то може да доведе до голямо енергийно изтощение (включително до колапс) и дори до смърт. Точно затова „върколаците" са необикновено силни. Те просто трябва да имат свръхвисоко равнище на енергия, за да „посещават" животинския свят по този начин.
Освен това качеството на осъзнаването в „точката на звяра" се различава до такава степен от всичко човешко и околочовешко, че понякога е трудно да се върнеш в изходното състояние. Субективното пребиваване в „точката на звяра" е много приятно: тук бушуват мощни потоци енергия, освобождава се „скритият" материал на несъзнателното, а спомените за човешката ти природа изчезват или са твърде неприятни. Има легенди за магове, избрали „точката на звяра" и останали там…
7. Повишеното осъзнаване
„Повишеното осъзнаване" може да се използва като трамплин за състояния, изискващи особено голяма подвижност на СТ: за сънуване наяве, за достигане на „точката на звяра", в прикриването и за общуване със съюзниците. Придобитият опит естествено не се е забравял - щом толтекът е можел да използва даден прийом самостоятелно, без чужда помощ (като удара на дон Хуан по гърба), осъзнаването и съответно паметта са били неизличими.
За да се постигне на самостоятелно навлизане в „повишеното осъзнаване", усърдно се практикува неправенето и съответното намерение.
Безмълвното познание е една основна позиция на СТ, която преди векове била обичайната позиция при човека, но поради неопределими причини събирателната точка се е отдалечила от тази позиция и е заела нова, наречена разум.
изместването не толкова навътре, колкото по повърхността на пашкула, вляво от нормалната позиция, с характерна фиксация, свойствена изключително на това състояние. Събирателната точка не „плува", както в много други случаи, а се държи така, сякаш това е второто й естествено положение. Самото изместване винаги е рязко, като взрив, и се придружава от бурна реакция на тялото: силно пукане в ушите, внезапно изостряне на възприятието, обща емоционална и физическа възбуда.
Във всеки случай човек придобива ясното усещане, че на някакъв по-ранен етап на еволюцията това перцептивно състояние е било естествено и привично и необходимо за оцеляването му. Вътрешният диалог на практика спира, рефлексите стават светкавични безпогрешни. Интелектуалната дейност от по-късния тип е невъзможна: не можеш нито да четеш, нито да пишеш, много е трудно да излагаш идеите си последователно, макар че ги възприемаш съвсем лесно и ясно. Речта става спонтанна, логичните връзки се игнорират почти изцяло. Разговорите между хора, намиращи се в състояние на „повишено осъзнаване", според мен са ясни само за самите тях.
8. „Символичната смърт." Въпреки че достигането на тази позиция на СТ се придружава от изключително драматични изживявания, в енергиен план самото изместване изглежда доста скромно - това е просто влизане в малка вдлъбнатинка по същата траектория, както при обикновеното сънуване, т.е. към „оста" на пашкула, с незначително повишаване или понижаване на събирателната точка в енергийното тяло. Особеното на това положение на събирателната точка е в това, че по самата си природа то е нестабилно - при всяко живо същество и на първо място при човека на това равнище на потапяне събирателната точка се стреми да се върне на повърхността. Полетата, които я изтласкват, са наистина силни. Хитростта е в това, че удържането на перцептивния център в това неестествено положение предизвиква верижна реакция за разширяване на светенето на осъзнаването - именно там отива натискът на полевите сегменти. В резултат осъзнаването става значително по-ярко и се разпространява последователно на голяма площ, независимо от това с какво се занимава войнът.
Запазването на позицията на “символичната смърт” автоматично довежда до непрекъснато засилване на съзнанието.
След" известно време енергообменът се променя така, че връщането на събирателната точка в началното й положение става изобщо невъзможно.Изтласкващите полета се оказват енергийно по-малко плътни от самия център на осъзнаване.
От този момент събирателната точка започва непрестанния си „дрейф" навътре в пашкула и да се спре това движение е също толкова трудно, колкото и да я накараш отначало да се задържи в тази особена позиция. Това е не особено разработвана, смятана за “трудна” позиция.
В толтекския нагуализъм изкуството да се използва „символичната смърт" е било на специална почит, като последователите на това направление са се наричали „мъртвите воини". В края на краищата те най-често са ставали господари на намерението.
9. Мястото без жалост. Постигането на това положение на СТ - „мястото без жалост" - обикновено се постига автоматично чрез дългата безупречност и практикуването на „пътя на воина". Често срещано е е достигането на това състояние при изживяване на силни емоции /припомнете си психо-соматичното състояние след катастрофа или силен стрес напр./. Тук ясно се проявява феномена на преместения център на възприятие – може да наблюдавате физическото си тяло отгоре или отстрани.
Човешкото енергийно тяло има цял пласт полеви структури, който генерира чувството на жалост към самия себе си; подобни пластове са намерени и в качеството на „генератори на страх" и „генератори на чувството за собствена значимост". Толтеките дори ги наричат „трите ремъка", удържащи събирателната точка в нормалната й позиция.
И „трите ремъка" се намират основно в плоскостта на „ивицата на човешките излъчвания":
1. чувството за жалост към самия себе си - в зоната на слънчевия сплит, понякога и по-нагоре - на равнището на сърдечния център;
2. генераторът на страха - в зоната под пъпа, като излъчванията му отиват навътре, към кръста;
3. генераторът на чувството за собствена значимост - енергийно е свързан с областта на полевите структури, насочени към основата на мозъка (особено към ретикуларната формация), т.е. покрай гръбначния стълб, като интензивно обхващат надбъбречните жлези, черния дроб и задстомашната жлеза.
Достигането на “мястото без жалост” е в частност установяването на такъв вид енергообмен, при който горепосочените зони (слънчевият сплит и сърдечния център), които се намират отдясно на “човешката ивица”, свободно изхвърлят дисхармонични елементи (блокове, незавършени модели, затворени конструкти, носещи невротична информация и пр.) през СТ и “пролуката”. В следствие на това областта на енергообмена около „човешката ивица" се уплътнява и нараства. Особено в зоните, близки до фронталната пластина, където вътрешните излъчвания по принцип са в неосъзнаваем, почти автоматичен режим. Психо-физическа индикация е студена вълна от от областта на центъра на гърлото и на слнчевия сплит, странно безразличие, мигновено рухване да цяла парадигма социални и комуникативни ценности. СТ не плува, а веднага се фиксира с тази позиция. Състоянието на енергийното тяло в зона на безжалостност е далеч от съзерцателността и спокойното уединение. Безжалостността означава трезвост. Един от методите за достигане на безупречност е да стигнеш до “мястото без жалост”.
Заедно с девалвацията на повечето социални мотиви обикновено се късат и централните емоционално-комуникативни връзки.
Именно тук воинът започва да изпитва „възвишената самота на мага"; общуването му с обикновените хора или значително намалява (сънуване), или се трансформира в своеобразна манипулативна „игра" - игра. с един играч, защото само самият прикривач знае смисъла, правилата и крайния й резултат. При подобен тип комуникация обикновените хора винаги са статисти, макар нито за миг да не го подозират.
Макар и да е далече от нравствеността, намерението на “безжалостния войн” винаги е насочено към разширяване на осъзнаването на околните. Твърдостта, безразличието, дори от време на време жестокостта в психиката на „безжалостния" прикриван са само инструменти. Техните „партньори в игрите" са способни да се справят с такава безпристрастна атака и да не се обиждат, да не се озлобяват, да не изпитват отвращение (стандартните модели на реагиране в нашия свят) при едно-единствено условие: да приемат нещата леко, да са променливи, да не приемат нищо насериозно, включително увлечените в играта „безжалостни" прикривани. Хората, способни да участват в понякога съвсем не безобидните игри на безжалостните воини, дон Хуан нарича „добри тонали".
Той почти мигновено губи съвкупността съвкупността от личностни смисли („кой съм аз", „какъв искам да бъда”, „каква е ценността на уникалната ми личност" и т.н.), които за обикновения човек цял живот са абсолютно необходима психическа опора.
Известно време магът изобщо не знае за какво да говори с околните. Някои воини, предразположени в по-голяма степен към разговори, започват да измислят „приказки". “Разказването на приказки” става един от любимите методи на прикривачите. При него истинската информация или изобщо не може да се схване или се предава в неузнаваем вид, но пък на съплеменниците им е било интересно.
Психоенергийното преместване на събирателната точка в „мястото без жалост", разбира се, е съвсем тривиалното потъване на перцептивния център от „вдлъбнатината" навътре и надясно в енергийното тяло (ЕТ) на практика по същата траектория, характерна за толтекското сънуване.
Има известен риск СТ да попадне в енергоинформационната зона, запълнена с агресивни конструкти на безсъзнателното, и да се отклони към крайно десния край на „човешката ивица".
В такива случаи магът става все по-жесток и личното му намерение започва само да вреди на обикновените хора.
При трансформиране на базисните комплекси, СТ променя своята позиция, отклонявайки се нагоре, навътре и наляво, като се стреми към положението, типично за ранните етапи от еволюцията на човешката раса. Това положение на СТ е много подобно на позицията на повишено осъзнаване, която обаче е разположена по-дълбоко и точно по централния меридиан на ЕТ. Звучи изключително лесно или неясно при прочитане, но изисква сериозна задълбочена работаJ
10. „Обръщане” (завъртане) на прикривания. Тази трансформация на енергийното тяло довежда до неочаквани, драматични, понякога неразбираеми резултати. На първо място самата работа на прикривача го принуждава все по-дълбоко и по-дълбоко да изучава оптимално стереотипите на обикновената силно рационализирана психика. Резултатът е, че СТ постепенно започва да се фиксира на дясното полукълбо на ЕТ, без при това да потъва в пашкула.
Принципът на „следите", за който вече говорихме, не позволява на събирателната точка да се откъсне от първоначалната „вдлъбнатина" - „следата" се удължава, а СТ бавно се върти по повърхността на ЕТ, докато не се окаже на фронталната пластина. На предната част на пашкула събирателната точка по принцип се стреми да намери най-стабилната точка - позицията, диаметрално противоположна на предишната й позиция.
В известен смисъл това е идеално положение за влизане в „сънуването наяве": общуването с недостъпните за възприятието същности и енергии става естествено и редовно. Прикривачът посещава светове на съня, които са трудно достижими за сънувачите, започва и да се телепортира по-лесно. Пространствено-времевият континуум се променя: пространството се възприема огледално, а времето тече назад.
Понякога онези, които са преживели „обръщането на прикривача", намират свят на сънищата, който ги привлича, намират гуахо (съюзници), които могат да ги отведат там, и с тяхна помощ предприемат самотна и безвъзвратна телепортация.
Прикриваните, преживели „обръщането", рядко намират нещо общо със сънуваните, които се движат от другата страна. Техният жребий най-често е самотата и странстванията из светове, недостъпни за повечето магове.
Тези магове открай време са смятани за „свръхсилни". Любимите им номера са: изчезването, телепортацията, призоваването на „съюзник", манипулации с двойник, темпоралните и пространствените деформации. На практика всичките им спътници са неорганични същества и самите сталкери, изживели „обръщането", с времето все повече заприличват на тях. Този път е впечатляващ, но е за изключителни воини.
11. Измествания по повърхността. По повърхността на енергийното тяло различаваме три измествания на събирателната точка: встрани, нагоре и надолу. Всички тези премествания на перцептивния център имат незначителен трансформативен ефект като основната последица от тях е нарушаването на перцепцията за външния възприемащ. Изместването встрани например води до промяна на възприятието по такъв начин, че магът се „превръща" в светеща същност; чертите му се променят непредсказуемо и непрекъснато, лицето и цялото му тяло сякаш стават „течни", неопределени, целият той започва да пулсира с променяща се по сила и място светлина.
Изместването на събирателната точка нагоре по меридиана предизвиква обща прекъснатост на възприемането му отвън; той може да предизвиква илюзии, свързани с промяна на външността Психоенергийно това е свързано с прекаленото активиране на горните полеви сегменти на енергийното тяло, т.е. на онези структури, където се формират мислоформите, въздействащи на перцепцията на неофита.
Накрая, изместването на СТ надолу по повърхността на пашкула може да породи страшните и впечатляващи видения. Практиката, водеща до подобни измествания, е много фина и специфична, макар и да не изисква голям разход на енергия.
Понякога при преместването на СТ може да се чуе като рязък пукот /при повишено осъзнаване/ или грохот в ушите /при виждане на линиите/. Възможно е също така да се изолира едно специфично усещане за физическо преместване.
12. „Изместване към корена." Сливане със Земята. Това е една от най-древните техники на толтекската магия. Много нейни аспекти вече са изгубени. Днес са известни само два метода: „използването на тласъка на Земята" и “заравянето с цел натрупване на лична сила”. Непреклонното намерение, насочено към сливане със силите на Земята, ще възроди у практикуващия мълчаливото знание за основните прийоми на този своеобразен праксис.
„Изместването към корена" е свързано с трансформацията на дълбинните пластове на пашкула и съществено разширява канала на енергообмена на мага с полето на Земята. Или иначе казано, „изместването към корена" е на първо място един от най-мощните методи за ускоряване натрупването на лична сила и за постигането на необходимата безупречност.
„тласъка на Земята" - с такива мощни енергии човек трябва да е особено внимателен.
Упражнение: Един от фрагментите на тази техника при толтеките е било дългото неподвижно седене на някой хълм или друго естествено високо място от здрач до изгрев слънце, като през това време маговете съсредоточавали цялото си внимание в основата на гръбнака и „разгаряли вътрешния огън", влизащ в тях от недрата на майката Земя.
13. „Стената от мъгла"или “успоредните линии”. Специфичен перцептивен ефект, възникващ в случаите, когато събирателната точка се оказва дълбоко в лявата периферия на „човешката ивица излъчвания". Своеобразен опит за интеграция на едновременно сглобяване на света на първото внимание и на излъчвания, които изобщо не подлежат на сглобяване. Вихрушкоподобните структури на лявата страна на пашкула теглят СТ навътре, към „оста"; същевременно фиксацията на „човешката ивица на излъчванията" пречи на по-нататъшното движение на перцептивния център.
Често възприемана като серножълта стена от мъгла, това е „бариера на възприятието", която отделя органичния свят, който познаваме, от фактическите други светове. Обикновено „стената от мъгла" се явява междинна област за преминаване при събиране на цялостни светове на второто внимание. Когато СТ се измести близо до средата, е възможно човек да напусне органичната лента и да проникне в останалата част от светещото яйце.
14. „Към неорганичните същества."
Освен органичната лента там има още седем други ленти, които можем да направим достъпни за нашето възприятие. Тези седем ленти принадлежат в същинския смисъл на думата на други живи същества, които съществуват на нашата Земя, но не са органични; т. е. тези същества нямат видими за нас тела. Толтеките ги наричат „неорганични". Тези същества се наричат още „съюзници", понеже магьосниците често влизат с тях в контакти, които могат да са изгодни за двете страни.
Съюзниците живеят в седем паралелни светове, които съществуват тук, на нашата Земя, но са разделени един от друг посредством бариера на възприятието.
Пълните със съюзници светове стават достъпни за възприятието на мага, когато СТ се намира в среднното сечение на енергийното тяло, т.е. в равнината, минаваща през слънчевия сплит (или малко по-надолу) и областта на кръста на задната пластина на пашкула.
В случая, когато СТ се плъзга по повърхността и се фиксира в района на кръста, самият маг външно се възприема като подобие на неорганично същество. При това в областта на осъзнаването му попадат съюзници, които се намират наблизо, и компанията им може да му е доста неприятна.
Непосредственото проникване в света на неорганичните същества е възможно, когато събирателната точка на толтека потъва доста надълбоко в пашкула и се фиксира в споменатото вече „срединно сечение". Тук енергообменът със съюзниците е плътен толкова, колкото е възможен и с обекти в света на първото внимание. Външно такова посещение на неорганични същества може да не се различава с нищо от обикновеното толтекско сънуване, но последиците му са много по-сериозни.
От една страна, известна част от човешката енергия (особено мъжката) е устремена към области, населени със съюзници. В света на неорганичните същества обаче се затъва като в тресавище: рискувате да фиксирате осъзнаването си там завинаги.
От друга страна, гуахо са пристрастени към човешката енергия и умело се „хранят" с нея през цялото време, докато сте сред тях.
Най-сигурният (и същевременно най-опасният) начин за изместване на събирателната точка в световете на съюзниците е „сънуването наяве". Нестабилността на тази позиция лесно може да доведе до „прехлъзване" на събирателната точка във фиксирано положение на контакт със световете на неорганичните същества. Единственият начин да се задържиш “между световете”е високото равнище на безупречност или непосредствената помощ на по-опитен маг. Съюзниците помагат на маговете с достатъчно енергия, за да се съпротивляват на всмукващата им сила.
15. Световете на второто внимание – Когато СТ се придвижва извън пределите на сияйното яйце, яйцеобразната му форма се променя и става по-приплесната, вретенообразна. В такива положения възприятието излиза от човешките рамки и могат да се възприемат съвършено “чужди” светове.
16. Състояние на свободно странстване на събирателната точка из цялата „ивица на човешките излъчвания" с възможност за произволната й фиксация във всяка избрана позиция. Като цяло характеризира готовността на толтека за „окончателен полет" - влизането в третото внимание. Заключителен етап в практиката.
17. Ентазъм. Състояние на неопределена перцепция. Изключване на всички механизми за идентифициране на тонала, придружавано от усещането за неописуемо блаженство и еуфория, свързано със спирането на работата на всички стереотипи на социализираното его „Сливане с Битието (Божеството, Нищото)", което за много мистични школи е висшето и последно постижение. Предизвиква се от фиксирането на събирателната точка в областта на „оста" на енергийното тяло. Огромното количество енергия и информация, което минава през този канал и свързва човека с цялата маса на външното поле, надвишава възможностите на тонала и не позволява на перцептивния център да „сглоби" картина на света. Оттук следва немотивираното блаженство (отказът от егото); чувството за сливане (unio mystica) и това, че виждаме бездънен океан от светлина с различни оттенъци. Тази позиция на събирателната точка няма трансформативна ценност.
18. Спиране на света – премахване фиксацията на СТ, последваща от непредсказуемо изместване. Промяна на цялата перцептивна картина на възприятие.
19. ДВОЙНИКА /ДРУГИЯ/ Същинският ефект от изместването на СТ в средата на светещото яйце - главно при сънуване - е обаче навлизането в двойното възприятие, което се нарича също „достигане до двойника". В този момент преживяваме отцепването на една част от нашето Аз от нормално единната ни личност. Достигането и управлението на двойника се счита за висш пилотаж в магическата практика.
Как да местим СТ?
По какъв начин да картографираме местата на преместване?
Как да фиксираме /запомним/ позициите при преместване?
С помощта на произволното внимание и сталкинга. Има опит за обяснение на произволното внимание по-горе.
Основната идея е да екстрахираме и групираме, подобно на несъзнателните процеси в първо внимание, създавайки глоси от няколко маркера. Напр. “летлива светлина” за вас може да не означава нищо, а за мен да е маркер на цяла гама визии, придружени със съответните психо-физични усещания. Запомнянето /маркирането/ на съчетаването на няколко такива главни жалона позволява повторното и произволно връщане на позицията на СТ в тези фиксации. Връщането й в тези или позиционирането й в нови позиции създава т.нар. “енергийни магистрали” на придвижване на СТ, което й позволява както голяма скорост при достигане, така и достатъчна отдалеченост на новите позиции. Липсата на фиксация на СТ води до откъслечни, калейдоскопични видения. Целенасоченото преместване и фиксиране на СТ позволява цялостното поддържане на една или няколко различни позиции.
Обикновено отчитаме последствията от преместване /по-слабо при придвижване на СТ/. Водеща идея на целия материал е, че можем да разглеждаме и действаме обратно – чрез психо-енергийните фиксирания да местим СТ. Събирателната точка е енергетичен обект. Въпрос на възнамеряване е да излезем от описанията, предприемайки реални действия. Eдна от целите може да бъде и промяна на формата на ЕТ. Можем да преместим СТ си точка, възнамерявайки го. Опитвайте! Възнамерявайте! Намерението няма край!
Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/
Превод и компилация: aya
Прегледът винаги се почва от настоящия моменти свършва с началото на живота, като събирателната точка винаги се движи покрай човешката ивица от началната си позиция към наталната и дори пренаталната област (т.е. приблизително под ъгъл 45 градуса надолу). Пo този начин събирателната точка отбелязва последователните фази на растежа на енергийното тяло. Всеки незавършен гещалт, психична травма или друг емоционален опит непроизволно фиксират движението на събирателната точка по този път, като довеждат до ярки и не винаги приятни спомени.
Перинаталната фаза се придружава от бурни соматични прояви - гърчове, почервеняване на кожата, неконтролирано уриниране, дефекация, пристъпи на задушаване, причинни страхове, немотивирана двигателна активност и т.н. Наталната фаза се характеризира с апатичност, често придружена от коматозно състояние. Пренаталната пък - с много парапсихологични прояви, защото СТ излиза от пашкула през фронталната пластина в областта на „пролуката"; може да се наблюдава психокинеза, астрална проекция, телепатия и пр.) С други думи прегледът е „биография наобратно” и събирателната точка се държи по съответния начин.
Холотропното дишане и/или ребърдинга спомага за директното преместване на СТ в тези позиции.
5. Сънуване наяве. Това е едно от най-загадъчните състояния. Особеното в него е в непрекъснатостта на осъзнаването при прехода от един режим на възприятие в друг. Интересно е съчетаването на устойчиви перцептивни елементи, характерни за състоянието на бодърстване, с цял спектър възприятия, достъпни само на различни равнища на сънуването.
В това състояние СТ непрекъснато се движи: систематично се връща в изходното положение на първото внимание, след което потъва по траекторията на сънуването на дълбочина, зависеща от количеството натрупана енергия. Предизвикваният от подобно „сканиране" ефект по нещо прилича на характерна стереоскопия - обикновените перцепции на първото внимание се наслагват върху повтарящите се по определен начин конструкти от областта на второто внимание, при което това наслагване е именно „стереоскопично" в точките, които са проекции на едно и също енергийно снопче. С други думи, един и същ обект (структура, енергоформа, снопче излъчвания) се възприема като че ли от няколко перцептивни позиции едновременно.
Трябва да отбележим също и че сънуването наяве е нестабилно състояние. Когато го изживява, човек е склонен да изпада в повече или по-малко дълбоко сънуване, като през това време „затваря", изключва изцяло съзнанието си от света на първото внимание.
Да сънуваш наяве не става веднага. Обикновено е необходим мощен енергиен импулс, който стига до възприеманата в първото внимание картина. Това може да е неорганично същество.
Често пътешествията в сънуването наяве са много по-драматични. При високо равнище на личната сила те могат да включват телепортация, непроизволно внушаване на собствения образ на друг, отдалечен субект, детайлно и ясно предвиждане на бъдещето, изключително странни и изискващи специално изследване перцептивни явления (например когато много хора ви виждат не там, където сте реално; когато ви виждат на две или дори три места едновременно; когато възприемането на образа ви е неустойчиво - ту за момент изчезвате и пак се появявате, ту се променя външният ви вид: дрехите, прическата, дори ръстът ви и цветът на очите ви).
Според мен степента на външния ефект на сънуването наяве зависи от енергийния ресурс на колебателните движения на събирателната точка. С други думи, ако натрупате достатъчно енергия, чрез сънуването наяве можете да се представите пред познатите си като „истински маг".
6. Точката на звяра. Тъй като „точката на звяра" е доста далече от обичайните траектории на движение на СТ, тя се достига трудно, с наистина мощно намерение. Енергията, нужна за това, е колосална, но и перцептивните ефекти, постигани в тази позиция, са наистина уникални. Първият (най-лесният) е изчезването от полето на възприятието на първото внимание. При което можете да предприемате каквито си искате магически (или физически) действия, като оставате извън обсега на обикновените хора (и извън обсега на повечето магове, които не са стигнали до тази „точка").
Вторият ефект (който изисква много повече усилия) е физическото превръщане в животното, което си изберете, като става дума не за перцептивния ефект на превръщане, а за физическо (тонално) превръщане, т.е. за такава промяна на конфигурацията на енергийните полета, съставящи пашкула ви, че за всички околни вие преставате да бъдете човек, а ставате например вълк. Някои смятат, че до „точката на звяра" се стига най-лесно при пълнолуние, други са на мнение, че „проходът" се намира по-лесно няколко дни преди това. Има и такива, които смятат, че най-подходящо е новолунието. Това не значи, че в тези неща няма никаква закономерност; просто връзката на човешката енергия с Луната е строго индивидуална.
„Точката на звяра" е в долната част на пашкула, в областта на гениталиите. При такова изместване на събирателната точка „пролуката" силно променя формата си - издължава се и се разширява, което води до много мощен енергообмен с външното поле. Дългото фиксиране върху „точката на звяра" е изключително опасно - то може да доведе до голямо енергийно изтощение (включително до колапс) и дори до смърт. Точно затова „върколаците" са необикновено силни. Те просто трябва да имат свръхвисоко равнище на енергия, за да „посещават" животинския свят по този начин.
Освен това качеството на осъзнаването в „точката на звяра" се различава до такава степен от всичко човешко и околочовешко, че понякога е трудно да се върнеш в изходното състояние. Субективното пребиваване в „точката на звяра" е много приятно: тук бушуват мощни потоци енергия, освобождава се „скритият" материал на несъзнателното, а спомените за човешката ти природа изчезват или са твърде неприятни. Има легенди за магове, избрали „точката на звяра" и останали там…
7. Повишеното осъзнаване
„Повишеното осъзнаване" може да се използва като трамплин за състояния, изискващи особено голяма подвижност на СТ: за сънуване наяве, за достигане на „точката на звяра", в прикриването и за общуване със съюзниците. Придобитият опит естествено не се е забравял - щом толтекът е можел да използва даден прийом самостоятелно, без чужда помощ (като удара на дон Хуан по гърба), осъзнаването и съответно паметта са били неизличими.
За да се постигне на самостоятелно навлизане в „повишеното осъзнаване", усърдно се практикува неправенето и съответното намерение.
Безмълвното познание е една основна позиция на СТ, която преди векове била обичайната позиция при човека, но поради неопределими причини събирателната точка се е отдалечила от тази позиция и е заела нова, наречена разум.
изместването не толкова навътре, колкото по повърхността на пашкула, вляво от нормалната позиция, с характерна фиксация, свойствена изключително на това състояние. Събирателната точка не „плува", както в много други случаи, а се държи така, сякаш това е второто й естествено положение. Самото изместване винаги е рязко, като взрив, и се придружава от бурна реакция на тялото: силно пукане в ушите, внезапно изостряне на възприятието, обща емоционална и физическа възбуда.
Във всеки случай човек придобива ясното усещане, че на някакъв по-ранен етап на еволюцията това перцептивно състояние е било естествено и привично и необходимо за оцеляването му. Вътрешният диалог на практика спира, рефлексите стават светкавични безпогрешни. Интелектуалната дейност от по-късния тип е невъзможна: не можеш нито да четеш, нито да пишеш, много е трудно да излагаш идеите си последователно, макар че ги възприемаш съвсем лесно и ясно. Речта става спонтанна, логичните връзки се игнорират почти изцяло. Разговорите между хора, намиращи се в състояние на „повишено осъзнаване", според мен са ясни само за самите тях.
8. „Символичната смърт." Въпреки че достигането на тази позиция на СТ се придружава от изключително драматични изживявания, в енергиен план самото изместване изглежда доста скромно - това е просто влизане в малка вдлъбнатинка по същата траектория, както при обикновеното сънуване, т.е. към „оста" на пашкула, с незначително повишаване или понижаване на събирателната точка в енергийното тяло. Особеното на това положение на събирателната точка е в това, че по самата си природа то е нестабилно - при всяко живо същество и на първо място при човека на това равнище на потапяне събирателната точка се стреми да се върне на повърхността. Полетата, които я изтласкват, са наистина силни. Хитростта е в това, че удържането на перцептивния център в това неестествено положение предизвиква верижна реакция за разширяване на светенето на осъзнаването - именно там отива натискът на полевите сегменти. В резултат осъзнаването става значително по-ярко и се разпространява последователно на голяма площ, независимо от това с какво се занимава войнът.
Запазването на позицията на “символичната смърт” автоматично довежда до непрекъснато засилване на съзнанието.
След" известно време енергообменът се променя така, че връщането на събирателната точка в началното й положение става изобщо невъзможно.Изтласкващите полета се оказват енергийно по-малко плътни от самия център на осъзнаване.
От този момент събирателната точка започва непрестанния си „дрейф" навътре в пашкула и да се спре това движение е също толкова трудно, колкото и да я накараш отначало да се задържи в тази особена позиция. Това е не особено разработвана, смятана за “трудна” позиция.
В толтекския нагуализъм изкуството да се използва „символичната смърт" е било на специална почит, като последователите на това направление са се наричали „мъртвите воини". В края на краищата те най-често са ставали господари на намерението.
9. Мястото без жалост. Постигането на това положение на СТ - „мястото без жалост" - обикновено се постига автоматично чрез дългата безупречност и практикуването на „пътя на воина". Често срещано е е достигането на това състояние при изживяване на силни емоции /припомнете си психо-соматичното състояние след катастрофа или силен стрес напр./. Тук ясно се проявява феномена на преместения център на възприятие – може да наблюдавате физическото си тяло отгоре или отстрани.
Човешкото енергийно тяло има цял пласт полеви структури, който генерира чувството на жалост към самия себе си; подобни пластове са намерени и в качеството на „генератори на страх" и „генератори на чувството за собствена значимост". Толтеките дори ги наричат „трите ремъка", удържащи събирателната точка в нормалната й позиция.
И „трите ремъка" се намират основно в плоскостта на „ивицата на човешките излъчвания":
1. чувството за жалост към самия себе си - в зоната на слънчевия сплит, понякога и по-нагоре - на равнището на сърдечния център;
2. генераторът на страха - в зоната под пъпа, като излъчванията му отиват навътре, към кръста;
3. генераторът на чувството за собствена значимост - енергийно е свързан с областта на полевите структури, насочени към основата на мозъка (особено към ретикуларната формация), т.е. покрай гръбначния стълб, като интензивно обхващат надбъбречните жлези, черния дроб и задстомашната жлеза.
Достигането на “мястото без жалост” е в частност установяването на такъв вид енергообмен, при който горепосочените зони (слънчевият сплит и сърдечния център), които се намират отдясно на “човешката ивица”, свободно изхвърлят дисхармонични елементи (блокове, незавършени модели, затворени конструкти, носещи невротична информация и пр.) през СТ и “пролуката”. В следствие на това областта на енергообмена около „човешката ивица" се уплътнява и нараства. Особено в зоните, близки до фронталната пластина, където вътрешните излъчвания по принцип са в неосъзнаваем, почти автоматичен режим. Психо-физическа индикация е студена вълна от от областта на центъра на гърлото и на слнчевия сплит, странно безразличие, мигновено рухване да цяла парадигма социални и комуникативни ценности. СТ не плува, а веднага се фиксира с тази позиция. Състоянието на енергийното тяло в зона на безжалостност е далеч от съзерцателността и спокойното уединение. Безжалостността означава трезвост. Един от методите за достигане на безупречност е да стигнеш до “мястото без жалост”.
Заедно с девалвацията на повечето социални мотиви обикновено се късат и централните емоционално-комуникативни връзки.
Именно тук воинът започва да изпитва „възвишената самота на мага"; общуването му с обикновените хора или значително намалява (сънуване), или се трансформира в своеобразна манипулативна „игра" - игра. с един играч, защото само самият прикривач знае смисъла, правилата и крайния й резултат. При подобен тип комуникация обикновените хора винаги са статисти, макар нито за миг да не го подозират.
Макар и да е далече от нравствеността, намерението на “безжалостния войн” винаги е насочено към разширяване на осъзнаването на околните. Твърдостта, безразличието, дори от време на време жестокостта в психиката на „безжалостния" прикриван са само инструменти. Техните „партньори в игрите" са способни да се справят с такава безпристрастна атака и да не се обиждат, да не се озлобяват, да не изпитват отвращение (стандартните модели на реагиране в нашия свят) при едно-единствено условие: да приемат нещата леко, да са променливи, да не приемат нищо насериозно, включително увлечените в играта „безжалостни" прикривани. Хората, способни да участват в понякога съвсем не безобидните игри на безжалостните воини, дон Хуан нарича „добри тонали".
Той почти мигновено губи съвкупността съвкупността от личностни смисли („кой съм аз", „какъв искам да бъда”, „каква е ценността на уникалната ми личност" и т.н.), които за обикновения човек цял живот са абсолютно необходима психическа опора.
Известно време магът изобщо не знае за какво да говори с околните. Някои воини, предразположени в по-голяма степен към разговори, започват да измислят „приказки". “Разказването на приказки” става един от любимите методи на прикривачите. При него истинската информация или изобщо не може да се схване или се предава в неузнаваем вид, но пък на съплеменниците им е било интересно.
Психоенергийното преместване на събирателната точка в „мястото без жалост", разбира се, е съвсем тривиалното потъване на перцептивния център от „вдлъбнатината" навътре и надясно в енергийното тяло (ЕТ) на практика по същата траектория, характерна за толтекското сънуване.
Има известен риск СТ да попадне в енергоинформационната зона, запълнена с агресивни конструкти на безсъзнателното, и да се отклони към крайно десния край на „човешката ивица".
В такива случаи магът става все по-жесток и личното му намерение започва само да вреди на обикновените хора.
При трансформиране на базисните комплекси, СТ променя своята позиция, отклонявайки се нагоре, навътре и наляво, като се стреми към положението, типично за ранните етапи от еволюцията на човешката раса. Това положение на СТ е много подобно на позицията на повишено осъзнаване, която обаче е разположена по-дълбоко и точно по централния меридиан на ЕТ. Звучи изключително лесно или неясно при прочитане, но изисква сериозна задълбочена работаJ
10. „Обръщане” (завъртане) на прикривания. Тази трансформация на енергийното тяло довежда до неочаквани, драматични, понякога неразбираеми резултати. На първо място самата работа на прикривача го принуждава все по-дълбоко и по-дълбоко да изучава оптимално стереотипите на обикновената силно рационализирана психика. Резултатът е, че СТ постепенно започва да се фиксира на дясното полукълбо на ЕТ, без при това да потъва в пашкула.
Принципът на „следите", за който вече говорихме, не позволява на събирателната точка да се откъсне от първоначалната „вдлъбнатина" - „следата" се удължава, а СТ бавно се върти по повърхността на ЕТ, докато не се окаже на фронталната пластина. На предната част на пашкула събирателната точка по принцип се стреми да намери най-стабилната точка - позицията, диаметрално противоположна на предишната й позиция.
В известен смисъл това е идеално положение за влизане в „сънуването наяве": общуването с недостъпните за възприятието същности и енергии става естествено и редовно. Прикривачът посещава светове на съня, които са трудно достижими за сънувачите, започва и да се телепортира по-лесно. Пространствено-времевият континуум се променя: пространството се възприема огледално, а времето тече назад.
Понякога онези, които са преживели „обръщането на прикривача", намират свят на сънищата, който ги привлича, намират гуахо (съюзници), които могат да ги отведат там, и с тяхна помощ предприемат самотна и безвъзвратна телепортация.
Прикриваните, преживели „обръщането", рядко намират нещо общо със сънуваните, които се движат от другата страна. Техният жребий най-често е самотата и странстванията из светове, недостъпни за повечето магове.
Тези магове открай време са смятани за „свръхсилни". Любимите им номера са: изчезването, телепортацията, призоваването на „съюзник", манипулации с двойник, темпоралните и пространствените деформации. На практика всичките им спътници са неорганични същества и самите сталкери, изживели „обръщането", с времето все повече заприличват на тях. Този път е впечатляващ, но е за изключителни воини.
11. Измествания по повърхността. По повърхността на енергийното тяло различаваме три измествания на събирателната точка: встрани, нагоре и надолу. Всички тези премествания на перцептивния център имат незначителен трансформативен ефект като основната последица от тях е нарушаването на перцепцията за външния възприемащ. Изместването встрани например води до промяна на възприятието по такъв начин, че магът се „превръща" в светеща същност; чертите му се променят непредсказуемо и непрекъснато, лицето и цялото му тяло сякаш стават „течни", неопределени, целият той започва да пулсира с променяща се по сила и място светлина.
Изместването на събирателната точка нагоре по меридиана предизвиква обща прекъснатост на възприемането му отвън; той може да предизвиква илюзии, свързани с промяна на външността Психоенергийно това е свързано с прекаленото активиране на горните полеви сегменти на енергийното тяло, т.е. на онези структури, където се формират мислоформите, въздействащи на перцепцията на неофита.
Накрая, изместването на СТ надолу по повърхността на пашкула може да породи страшните и впечатляващи видения. Практиката, водеща до подобни измествания, е много фина и специфична, макар и да не изисква голям разход на енергия.
Понякога при преместването на СТ може да се чуе като рязък пукот /при повишено осъзнаване/ или грохот в ушите /при виждане на линиите/. Възможно е също така да се изолира едно специфично усещане за физическо преместване.
12. „Изместване към корена." Сливане със Земята. Това е една от най-древните техники на толтекската магия. Много нейни аспекти вече са изгубени. Днес са известни само два метода: „използването на тласъка на Земята" и “заравянето с цел натрупване на лична сила”. Непреклонното намерение, насочено към сливане със силите на Земята, ще възроди у практикуващия мълчаливото знание за основните прийоми на този своеобразен праксис.
„Изместването към корена" е свързано с трансформацията на дълбинните пластове на пашкула и съществено разширява канала на енергообмена на мага с полето на Земята. Или иначе казано, „изместването към корена" е на първо място един от най-мощните методи за ускоряване натрупването на лична сила и за постигането на необходимата безупречност.
„тласъка на Земята" - с такива мощни енергии човек трябва да е особено внимателен.
Упражнение: Един от фрагментите на тази техника при толтеките е било дългото неподвижно седене на някой хълм или друго естествено високо място от здрач до изгрев слънце, като през това време маговете съсредоточавали цялото си внимание в основата на гръбнака и „разгаряли вътрешния огън", влизащ в тях от недрата на майката Земя.
13. „Стената от мъгла"или “успоредните линии”. Специфичен перцептивен ефект, възникващ в случаите, когато събирателната точка се оказва дълбоко в лявата периферия на „човешката ивица излъчвания". Своеобразен опит за интеграция на едновременно сглобяване на света на първото внимание и на излъчвания, които изобщо не подлежат на сглобяване. Вихрушкоподобните структури на лявата страна на пашкула теглят СТ навътре, към „оста"; същевременно фиксацията на „човешката ивица на излъчванията" пречи на по-нататъшното движение на перцептивния център.
Често възприемана като серножълта стена от мъгла, това е „бариера на възприятието", която отделя органичния свят, който познаваме, от фактическите други светове. Обикновено „стената от мъгла" се явява междинна област за преминаване при събиране на цялостни светове на второто внимание. Когато СТ се измести близо до средата, е възможно човек да напусне органичната лента и да проникне в останалата част от светещото яйце.
14. „Към неорганичните същества."
Освен органичната лента там има още седем други ленти, които можем да направим достъпни за нашето възприятие. Тези седем ленти принадлежат в същинския смисъл на думата на други живи същества, които съществуват на нашата Земя, но не са органични; т. е. тези същества нямат видими за нас тела. Толтеките ги наричат „неорганични". Тези същества се наричат още „съюзници", понеже магьосниците често влизат с тях в контакти, които могат да са изгодни за двете страни.
Съюзниците живеят в седем паралелни светове, които съществуват тук, на нашата Земя, но са разделени един от друг посредством бариера на възприятието.
Пълните със съюзници светове стават достъпни за възприятието на мага, когато СТ се намира в среднното сечение на енергийното тяло, т.е. в равнината, минаваща през слънчевия сплит (или малко по-надолу) и областта на кръста на задната пластина на пашкула.
В случая, когато СТ се плъзга по повърхността и се фиксира в района на кръста, самият маг външно се възприема като подобие на неорганично същество. При това в областта на осъзнаването му попадат съюзници, които се намират наблизо, и компанията им може да му е доста неприятна.
Непосредственото проникване в света на неорганичните същества е възможно, когато събирателната точка на толтека потъва доста надълбоко в пашкула и се фиксира в споменатото вече „срединно сечение". Тук енергообменът със съюзниците е плътен толкова, колкото е възможен и с обекти в света на първото внимание. Външно такова посещение на неорганични същества може да не се различава с нищо от обикновеното толтекско сънуване, но последиците му са много по-сериозни.
От една страна, известна част от човешката енергия (особено мъжката) е устремена към области, населени със съюзници. В света на неорганичните същества обаче се затъва като в тресавище: рискувате да фиксирате осъзнаването си там завинаги.
От друга страна, гуахо са пристрастени към човешката енергия и умело се „хранят" с нея през цялото време, докато сте сред тях.
Най-сигурният (и същевременно най-опасният) начин за изместване на събирателната точка в световете на съюзниците е „сънуването наяве". Нестабилността на тази позиция лесно може да доведе до „прехлъзване" на събирателната точка във фиксирано положение на контакт със световете на неорганичните същества. Единственият начин да се задържиш “между световете”е високото равнище на безупречност или непосредствената помощ на по-опитен маг. Съюзниците помагат на маговете с достатъчно енергия, за да се съпротивляват на всмукващата им сила.
15. Световете на второто внимание – Когато СТ се придвижва извън пределите на сияйното яйце, яйцеобразната му форма се променя и става по-приплесната, вретенообразна. В такива положения възприятието излиза от човешките рамки и могат да се възприемат съвършено “чужди” светове.
16. Състояние на свободно странстване на събирателната точка из цялата „ивица на човешките излъчвания" с възможност за произволната й фиксация във всяка избрана позиция. Като цяло характеризира готовността на толтека за „окончателен полет" - влизането в третото внимание. Заключителен етап в практиката.
17. Ентазъм. Състояние на неопределена перцепция. Изключване на всички механизми за идентифициране на тонала, придружавано от усещането за неописуемо блаженство и еуфория, свързано със спирането на работата на всички стереотипи на социализираното его „Сливане с Битието (Божеството, Нищото)", което за много мистични школи е висшето и последно постижение. Предизвиква се от фиксирането на събирателната точка в областта на „оста" на енергийното тяло. Огромното количество енергия и информация, което минава през този канал и свързва човека с цялата маса на външното поле, надвишава възможностите на тонала и не позволява на перцептивния център да „сглоби" картина на света. Оттук следва немотивираното блаженство (отказът от егото); чувството за сливане (unio mystica) и това, че виждаме бездънен океан от светлина с различни оттенъци. Тази позиция на събирателната точка няма трансформативна ценност.
18. Спиране на света – премахване фиксацията на СТ, последваща от непредсказуемо изместване. Промяна на цялата перцептивна картина на възприятие.
19. ДВОЙНИКА /ДРУГИЯ/ Същинският ефект от изместването на СТ в средата на светещото яйце - главно при сънуване - е обаче навлизането в двойното възприятие, което се нарича също „достигане до двойника". В този момент преживяваме отцепването на една част от нашето Аз от нормално единната ни личност. Достигането и управлението на двойника се счита за висш пилотаж в магическата практика.
Как да местим СТ?
По какъв начин да картографираме местата на преместване?
Как да фиксираме /запомним/ позициите при преместване?
С помощта на произволното внимание и сталкинга. Има опит за обяснение на произволното внимание по-горе.
Основната идея е да екстрахираме и групираме, подобно на несъзнателните процеси в първо внимание, създавайки глоси от няколко маркера. Напр. “летлива светлина” за вас може да не означава нищо, а за мен да е маркер на цяла гама визии, придружени със съответните психо-физични усещания. Запомнянето /маркирането/ на съчетаването на няколко такива главни жалона позволява повторното и произволно връщане на позицията на СТ в тези фиксации. Връщането й в тези или позиционирането й в нови позиции създава т.нар. “енергийни магистрали” на придвижване на СТ, което й позволява както голяма скорост при достигане, така и достатъчна отдалеченост на новите позиции. Липсата на фиксация на СТ води до откъслечни, калейдоскопични видения. Целенасоченото преместване и фиксиране на СТ позволява цялостното поддържане на една или няколко различни позиции.
Обикновено отчитаме последствията от преместване /по-слабо при придвижване на СТ/. Водеща идея на целия материал е, че можем да разглеждаме и действаме обратно – чрез психо-енергийните фиксирания да местим СТ. Събирателната точка е енергетичен обект. Въпрос на възнамеряване е да излезем от описанията, предприемайки реални действия. Eдна от целите може да бъде и промяна на формата на ЕТ. Можем да преместим СТ си точка, възнамерявайки го. Опитвайте! Възнамерявайте! Намерението няма край!
Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/
Превод и компилация: aya
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
